Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Бюджет > Определение на бюджета

Основни начала на финансовата наука

Определение на бюджета

Бюджетът е правно задължително предвиждане, разрешаване и уравновесяване на приходите и разходите на публично правните тела за предстоящ финансов период. Неговата природа е двояка: от една страна той е акт правно-политически, а от друга финансово-стопански, защото обхваща както реда и начина, така и естеството и предназначението на средствата, с които публичните тела извършват своята работа. При застъпване на едната страна -бюджетът е спе циално предмет на изследване във финансовото и държавно право, при застъпване на другата страна той е предмет на изследване във финансовата наука.

Причината, за да се издигне бюджетът в тия две отношения в днешния момент на правно-политическия и финансово-стопанския живот на културните народи до високото си значение на въпрос от първостепенна важност, лежи във факта, че чрез него националният доход и капитал, както и гражданинът с цялото свое стопанско съществуване, се поставят в пълно разположение и използуване от неограниченото, освен от закона, право на публично-правните тела за осъществяване на техните цели.

Обектът на финансово-стопанската дейност са колективните нужди. Разходите, с тяхното количество, разнообразие и степен на спестения и да засилят и разширят производството. И в трите тия посоки началото на икономията - в широкия смисъл на думата - има пълното си проявление, защото засилва общите фондове, върху които се гради публичното стопанство: работоспособността на населението, спестеният (капитал) и производството. Рационалното пък използуване на държавните имоти и предприятия има тоя смисъл за прилагането на икономията, дето използува за държавното съкровище всички ония случаи, които са свързани с личната полза, която имат отделни лица, използуващи тия имоти и предприятия, и по тоя начин съответно намалява дела на публично-правните задължения на населе нието, на първо място данъците.

Съответствието между разходите и приходите се изразява във взаимното им уравновесяване (балансиране). Колкото по-големи те жини представляват общите (колективните) нужди, които се поставят като обект на финансово-стопанската дейност, толкова по-голяма грижа се явява обезпечаването на нужните за това средства. Те обаче не могат да надминат разходите, понеже финансовото стопанство, както е вече известно, е средство за целта: не излишъци и печалби, а задоволяване на даден минимум от общи, непременно подлежащи на удовлетворение нужди. Щом като уравновесяването е постигнато, с това са завършени и задълженията на финансовото управление. Балансът затова е същността на материалния ред във финансовото стопанство.

Извършването на всичките разходи, които се определят от бюджета, става от много лица в едно и също време, на различни места и в рамките на компетенциите, дадени там от законите, и специалните им назначения. Формалният ред, който по тоя начин се налага, поради самото обстоятелство, че това са лица с административно-правно и политическо положение, определя необходимостта от заповед при събирането, при даване назначение и при употребле нието на обществените средства. Бюджетът създава права и за дължения от една страна, а от друга пълномощия и отговорности и поради това се явява основа за контрола във финансовото (публичното) стопанство. Тия страни на формален ред в това стопанство дават външния вид на бюджета: да има формата на закон, на законодателен или на от особено административно естество висш акт.

Бюджетът затова е институт, който следва от самата същност на финансовото-стопанство и на неговия обект - общите (колективните) нужди, защото се явява като средство за предварително и необходимо установяване на видовете и размерите на публичната дейност и опре деляне онова, в което предстои да се прояви публичната принуда. Той е присъщ на всяка форма на държавното управление. Докато самодържецът има в съществуването на бюджета един прост административен акт за себеконтрол и за ръководство на подчине ните, в конституционната държава той е изразете на висшия материален, правен и политически контрол върху изпълнителната власт.

В резултат на всичко изложено бюджетът е акт за предвиждане, упълномощаване и уравновесяване: в него, от една страна, са изброени и изчислени всички разходи, които ще се произвеждате, и всички приходи, които ще се събират, като едните се другите са балансирани, а от друга страна, чрез него държавните органи добиват правото да прибират предвидените приходи, както и да произвеждат разходите. Както е необходимо предвиждането, така е необходимо упълномощаването; без тия два момента няма бюджет. Едно обикновено предвиждане и из числение на приходите и разходите не може да бъде бюджета; то е само съпоставяне на цифри, предназначени за осветление на администрацията или публиката, от друга страна, бюджетът не може да бъде само едно упълномощаване да се произвеждат разходи и да се събират приходи без конкретно и точно те да са определени, из числени и обозначени. Упълномощаването не може да бъде друго освен ограничено в материално и във формално отношение, а това означава, че приходите се разходите трябва да са предвидени в ред, вид и размер (в цифри). Уравновесяването на приходите с разходите е съществен елемент за бюджета: в публичното стопанство не може да се разходват повече средства, отколкото има в разположение. В него е ангажирано битието на много поколения и нито едно от тях не може да бъде натоварено се част от разно ските, присъщи на предшествуваните го. Всяко едно от тях си има естествен кръг на налични или възможни източници, с които може да разполага, а те са приходите, които може да даде всяко едно от тях през даден период от време на своя живот и на своята стопанска дейност.

Освен тия три елемента бюджетът има още един: предвиждането, упълномощаването и уравновесяването се отнасят до определен и ограничено период от време. Бюджетът е винаги за бъдеще време, а не за минало: той обхваща работи, които ще станат, а не които са били. И в това отношение той се отличава от обикновените сметки и от отчетите за минало време и за работи, които са вече извършени. Затова означаването (изчисляването) на приходите и на разходите не е възможно да стане абсолютно точно; те зависят от бъдещи събития и условия, които кога, в какъв вид и в какъв размер ще настъпят, не може да се предвиди точно и окончателно. Тъкмо поради тая причина изчисленията в бюджета са в зависимост от съображения и от предшествуващи факти, които дават възможност за най-приблизителна оценка на тия бъдещи събития и условия.

 

Съдържание

Препоръчваме ви