Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Елементи на финансовото стопанство

Основни начала на финансовата наука

Елементите на финансовото стопанство

Финансовото стопанство извършва своята служба като разполага; както с материални блага, така и с работни сили. В резултат на използуването на благата и силите се явяват услугите, които са службата на публичните тела.

Работните сили са сумата от личните действия, които са необходими за работата на публичните тела. В зависимост от увеличението й се увеличава и нуждата в работни сили както в отношение на числото, така в отношение на подготовката. Вследствие на това разходите за работните сили се увеличават във всяка следваща историческа епоха в развитието на финансовото стопанство. В зависимост пък от политическото устройство и от социалните и стопанските отношения голяма част от разходите за работните сили могат и да не се изразяват в цифрите на разходите. Това е система особено в епохата на личните и съсловните повинности. Между тях на първо място днес стои военната повинност, която, ангажираща труда и усилията на мъжкото население на страната в най-продуктивната му възраст и явяваща се най-главният резерв на държавата за запазване свободата на самоопределението на нацията, не се изразява в цифрите на разходите, защото всъщност представлява непосредствена тежина на личното и народното стопанство. Това обаче е случаят, когато военната служба е всеобща и задължителна повинност. Тогава разходите за войската се изразяват само в поддръжката на лицата и учрежденията, необходими за рационализиране и използуване на военната повинност, както и за подготовката на военната сила (за военните възпитатели от всичките им видове, за инструкторите, когато от такива има нужда и т. н.). Когато пък военната организация е положена върху принципа на наемничеството (доброволчеството), тогава военните разходи съдържат и заплащанията за военната служба.

Личните служби затова могат да бъдат задължителни неплащани, доброволни неплащани и свободни заплащани.

Задължителните неплащани са повинностите, които в съвременното финансово стопанство играят незначителна роля в сравнение с миналото. Между тях на първо място стои поменатата вече военна повинност, която обаче се ограничава само с носенето на непосредствената служба по охраната на държавата и в ограничено време, еднакво задължително за всички здрави мъже. Към тях трябва да се прибавят квартирната повинност през време на война и мобилизация, повинността по нощната охрана в селата и градовете в помощ на полицията, и задължителната помощ на охраняващата границите стража, в случаите на нужда. Финансови затруднения могат да разширят тоя кръг на повинности, като изброените, които собствено опират непосредствено до защитата на общата безопасност и свобода, в посока на създаване ценности непосредствено материални. Такива са пътната тегоба, по създаването и поддържането на шосейната мрежа в страната, както и новосъздадената у нас трудова повинност - обща за младежта и извънредна за мъжкото население до 50-годишната му възраст, която може да се използува както за нуждите на държавното стопанство, така и за нуждите на общинското стопанство. С допуснатото заменяване (откупването) едната и другата с парични вноски се подчертава още повече техния финансов характер, с което те се трансформират в данъци, практикувани съвършено без основа материална и правна.

Пътната тегоба е стара в практиката на нашите финанси, както на държавата, така и на общините и окръжията. С измененията, внасяни периодически в закона за пътищата (в различно време разпределени на различни категории и съобразно с това видоизменяване и самата пътна тегоба) практикувана е пътната тегоба в различни видове и размери. Макар че на законодателя в България е било много добре известно, че за такава квалифицирана работа, каквато се явява постройката на пътищата, е потребен също квалифициран труд, той обаче е прибягвал твърде често към  използване на личната работа на мъжкото население, било защото липсата на средства у държавното съкровище го е заставило да се преклони пред неизбежността, било, че е насочвал използването й към поддържането на построените пътища и към поддържане на пътища и съоръжения за съобщения от второстепенно и локално значение, както е по общинските пътища. Но и в тоя вид тегобата била в отличие от миналото, разбирана само като факултативна, т. е. заменяна винаги с пари (откупуване) и второ, разширявана във вид не само на лична физическа, но и на лична имотна - коларска, за ония, които имат кола с нужния впрегатен добитък. Тя засяга своите и чужди поданици, които живеят в България, всички от 21 до 55 г. възраст, и се пласира върху общинските пътища. Използуването й става само в подходящото на населението работно време, може да бъде заменена с чужд труд и с пари, а така също от всички или от групи тегобари, може предстоящата за изпълнение работа да бъде преобърната в предприятие, като те се споразумеят с предприемача, който вместо тях я извършва за тяхна сметка. Натуралната повинност - заменена с размера на действителните надници - заонова население, около което пътищата са вече готови. В допълнение на пътната тегоба се явява пътният данък, който се състои от различни такси, разглеждането на които е в отдела на данъците.

Макар и факултативна, пътната тегоба обаче си остава също така малко производителна, каквито са били всички тегоби. Това собствено е ясно и за самият законодател,който знае, че тя „е отживяла века", че „е несправедлива в основата си (както, впрочем, всички облози на глава)", че „мъчнотии и неприятности създава отработването й", че „несъстоятелна и долнокачествена е работата, извършена с нея". Но ако и той се съгласява с нея, това го върши единствено, защото „населението иска на всека цена пътища, то е готово да работи за тях, стига работата да даде желания резултат. Е добре, нека работи! (Вж. мотивите на законопроекта за пътищата от 1922 год.).

Рационализацията на пътната тегоба се съзира в това, че тя ще се прилага на „пътя, нуждата от който се чувствува най-осезателно и ползата от който се съзнава от тегобарите, към която и класа на населението да принадлежат те".

Най-крупната представителка на повинностите в нашето финансово стопанство се явява трудовата, създадена през 1920 г. Тя се създава след премахването на военната повинност по силата на Ньойския мир от 1919 г., за да се запази и оползотвори един данък, какъвто е военния данък, с който българския народ е свикнал; да се разшири образованието и подготовката за практически живот младежта; да се подложи тя на интензивно и методично школуване, да организира и повдигне производството на държавните и обществени имоти; да се култивира социалното чувство на българина и да му с вдъхне любов към държавните и обществените богатства и т. н. (вж. мотивите на законопроекта). Тия цели по-накратко и по-тясно формулирани са поставени и в самия закон. Тая повинност задължителен обществен труд се предвижда в два вида: 1. обикновени за навършилите мъже 20 години в продължение на 12 месеца и жени - 16 години, в продължение на 6 месеца ; 2. временна за всички български поданици на възраст 20 до 50 години през време на стихийни повреди, на някое народно бедствие и на неотложни нужди най-много до 4 седмици. Освобожденията са твърде ограничени и напомнят ония при по-рано общо задължителната военна повинност. Впоследствие временната повинност е уредена, като е допусната замяната й с труда на други лица или пък с пари. Организацията на повинността е обща за цялата страна в лицето на главната дирекция, а в окръжията в окръжните бюра за трудовата повинност. Пласирането труда на повинничарите става в работилници, училища, курсове, обществени постройки (железници, поставка на телеграфни и телефонни жици, пристанища и др.), в обществени работи (горски стопанства и др.).

Използуването труда на младежите, които годишно са около 16000 души, във връзка с разноските, които се правят по тяхната издръжка, не може да покаже освен задоволителни резултати, понеже смятаното като дневно възнаграждение е определено, сравнително с тържищните условия, доста ниско. По същите съображения, понеже финансовите нужди са големи вместо парични средства, които не могат да се намерят, необходимо е да се използува труда на младото поколение, понякога и на всичкото мъжко работоспособно население - сега предимно за общински нужди - както пътната тегоба, така и трудовата повинност не може всякога да се счита за неуместно. Само при образцови жилища и работилници и при най-внимателно отнасяне към труда и възпитанието на младежта трудовата повинност може да се яви като институт за укрепване на социалното чувство и на съзнанието за обществения дълг, чрез които тя да се подготви като морална и физическа сила на обществото и държавата. Това обаче засилва разходите по нейната уредба и затова отмества на твърде заден план финансово-стопанската страна на повинността.

С доброволните неплащани работни сили си служи финансовото стопанство в днешно време твърде ограничено. Почетният им характер ги е задържал само за ония случаи, когато лицата са показани чрез избор, а отношението им към учрежденията се урежда от доверието към тях на гражданството. Но в редките случаи, в които са останали да се практикуват те, разходите не са съвършено изключени, защото ако на лицата не се плаща за работата, разходва се, за да се постави службата им в най-благоприятни условия за свободно и производително изпълнение. Поради това най-често безвъзмездните служби са най-скъпите в публичното стопанство.

Най-съществената роля обаче във финансовото стопанство играят свободно договорните платени служби. Това са чиновниците и служащите, които се наемат по общи установени, по реда на законите, условия, или пък в по-редки случаи по специални договорни условия (какъвто е случая с чужденците), утвърдени от Нар. събрание. За своя труд те получават пълната цена в зависимост от техническата и образователната подготовка. Към пряката заплата често са прибавени и допълнителни възнаграждения от материално и морално естество.

Материалните блага, необходими на финансовото стопанство, са или недвижими имоти или движими, които сега, при разменното стопанство, трябва да се разбират парите, които са необходими, за да се набавят ония движими и недвижими имоти, потребни на публичните власти, за да извършат работата си.

Що се отнася до недвижимите имоти, те могат да бъдат както земи и незастроени места, така и сгради. Според това за каква нужда е въпросът, и недвижимите имоти са от различно естество. На първо място между тях стоят тия, които са свързани непосредствен със службите и управлението и които затова се наричат административни имоти. Такива са сградите, държавни и общински, които служат за помещения на учрежденията, училищата, съдилищата, казармите, фабриките и работилниците, затворниците и т. н. На второ място - това са ония, които служат за придобив било пряко, било посредствено, и които се наричат финансови имоти. Такива са държавните и общински земи, гори, мини, пристанища, канапи и др., а от друга страна имотите на държавните, общинските и окръжните предприятия с всичките им инвентари.

Движимите имоти, от които сенуждае финансовото стопанство са на първо място парите. Чрез тях то е напълно свободно да осигури всичко, което му е необходимо в най-съответното време и по най-подходящи начини и условия. По-рано са имали доста голямо значение подаръците на отделните съсловия или отделни лица („donationes halbenda regis benevolentia", „don gratuit" на френското духовенство революцията през 1789 г.). Днес подаръците, волните пожертвувания, завещанията и т. н. не играят каквато и да е съществена роля, мака че някъде се практикуват често: създаване на фондове за просветни културни цели (законът за фондовете у нас, пожертвувания за съграждане на паметник, за устройство, на някое тържество, за построяване на общодостъпно държавно или общинско здание,  театър  и т. Най-главният обаче представител на движимите имоти е собствено създадените от самите публични тела. Създаването им може да стане или чрез собствено производство, или чрез принудителното вземане (данъци и берии). Собственото производство е режийната експлоатация на имотите за  придобив (финансовите  имоти). Нейното прилагане означава навлизане на публичните тела в стопанското производство което не винаги се оценява благоприятно, понеже е обременяване властите с действия, които излизат из обсега на преките им задължения. Режийната експлоатация затова се прилага в ония производства, дето частния интерес не може да бъде оставен да вземе връх, поради опасността да наложи бърза ликвидация с имоти (изсичане на горите, екстензивна експлоатация на мините и др.) и поради опасността да се създаде частен монопол. Към това трябва да се прибавят и ония производства, които приготвят предмети от особена държавна тайна, държавен интерес или от особена художествена стойност.

Принудителното производство е събирането на данъците и бериите То е разполагане със средствата на частните стопанства за общите цели по силата на общи задължения, създадени чрез мисълта и волята на законодателя. Първоначалната роля на принудително събираните средства е била допълнителна; те са били секундарните приходи в помощ на примерните - тия от собствено производство. При увеличението на разходите в ново време главните източници за средства, и на първо място на пари, са принудителните взимания начело с данъците.

 

Препоръчваме ви