Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Публичен кредит > Посрещане на извънредните разходи

Основни начала на финансовата наука

Посрещане на извънредните разходи

Учението за публичния кредит обгръща въпросите относно начините и средствата за посрещането на извънредните разноски във финансовото стопанство. Случаите, когато се явяват извънредните разноски за съвременната държава, община и т. н., заедно с напредването на публичната инициатива и засилване значението на публично-правната принуда (така наречения от Яд. Вагнер „закон за увеличаващата се държавна дейност"), стават все по-чести и повечето случаи опират до същността на колективното цяло: или е потребно да се постигне известен резултат от всеобща ценност и неизбежност, или е безусловно необходимо, за да се отстранят известни прояви на социален паризитизъм, за да се осигури изобилното и евтино задоволяване на известни колективни нужди и т. н., да се създаде възможност на трайно и стопански правилно развитие на известни видове финансово-стопанска дейност; или най после да се посрещат остри нужди, явили се вследствие на непредвидени причини или вследствие на политически събития (война, революция, административни и конституционни промени и т. н.). Средствата, с които в тия случаи е необходимо да разполага съкровището, трябва да бъдат: 1. наведнъж или бързо събрани, и 2. да бъдат достатъчни и евтини, както за самото финансово стопанство, така и за цялото народно стопанство. Начините за добиването им могат да бъдат затова: 1. или като се увеличат съществуващите данъци и берии, или се въведат нови извънредни данъци, 2. или като се намали финансовия актив чрез отчуждения, 3. или като се увеличи финансовия пасив със заемане на средства от вън.

Увеличението на съществуващите данъци или въвеждането на нови данъци означава обременение на данъчните сили в дадено време, за да се посрещнат извънредните нужди. Тоя е начинът на връхнините, удвояването, утрояваното и процентното увеличение на съществуващите данъци (механическото увеличение) или пък въвеждането на нови, извънредни данъци, каквото е особено случая през време на война. Тоя начин защото е най-бързият, е особено целесъобразен, когато предложенията, които трябва да се направят, имат предвид непосредствена конкретна цел. Въпросът обаче се усложнява, когато нуждите изискват значителни средства и когато резултатите от тяхното удовлетворение интересуват или ползуват не само поколението, което трябва да ги постигне. В такъв случай увеличението на данъците или въвеждането на извънредни данъци означава чрезмерното обремение на живущото поколение и ангажиране на всичките му данъчни способности с ограничени и предварително определени цели. От друга страна увеличението на данъците не винаги може да доведе до желаемите и нужните резултати, защото се намира във връзка с особените достойнства на данъците, към чието увеличение се пристъпва. На първо място в това отношение стоят данъците, които притежават в най-голяма степен качеството на еластичност, каквито са преките подоходни и поимуществени данъци. Страните, които не притежават такива данъци най-малко могат да прибягват към увеличението на съществуващите преки данъци, какъвто е случая с ония, където се държат реалните данъци. Механическото увеличение на реалните данъци засилва прогресивно тяхната тежина, понеже тя не се поставя в зависимост с действителната стопанска мощ (дохода и имотното състояние), на която преди всичко държат подоходните и поимуществените данъци. И колкото в преките данъци е засегната по-несъвършено подоходността, толкова те са по-малко ефикасно средство за помощ при извънредните нужди. От друга страна в такива държави е от голямо значение и обстоятелството, дали те имат на разположение подготвена и безпристрастна финансова администрация, както и дали самото народно стопанство е в състояние да понесе новите тежини, особено ако те с чувствително големи или пък по-често се явяват. Освен това не може да се прибягва към еднакво увеличение на всички данъци, защото тогава обременението не е равномерно за всички. Такъв ще бъде случаят, ако косвените данъци от консумацията, главно на неизбежната консумация, към увеличението на които най-често се прибягва, се засилят, защото в такъв случай посрещането на извънредните нужди се възлага главно върху малоимотните обществени слоеве. Най после увеличението на данъците, особено когато то е в големи размери, може да намали количеството на капиталите, като пречи на спестяванията и по тоя начин да се отрази неблагоприятно и върху общонародното производство. Към практиката на извънредни данъци се е прибягвало в минало време твърде много и отчасти днес се практикува. Тя изисква обаче наличността на обективни условия и без които не могат да се очакват някои съществени резултати. Такива условия се явявате: наличността на безусловно подготвена и безпристрастна финансова администрация, избиране на данъчни форми, които имат в основата си измерването на имотното състояние или доходите на данъкоплатците, или пък избиране на ония специални явления в стопанския живот, които показват наличността на особена платежоспособност или заможност: печалбите през време на война, печалбите от стопанската конюнктура, изобилните урожаи, специалните облаги, които общественият строй със своите правни и стопански институти резервира само за известни лица, или само за известни категории занятия, граждански състояния и т. н. Подоходния данък в Англия се въвежда както в 1797 г., така и в 1842 г. като извънреден данък: данъкът от печалбите през време на войната и т. н. са извънредни. Всички те обаче, колкото и основателно въведени и събирани, са недостатъчни в количествено отношение.

Отчуждението на финансов актив означава лишението от средства за социално-политическо творчество и обремение на бъдещи данъчни сили, защото случаят може да се отнася единствено за продажба на придобивен имот или предприятия, продажба на държавни земи, мини, гори или продажба на държавни железници и т. н. От една страна стойността на тия имоти все повече расте, поради засилване на стопанския живот и увеличение на народонаселението и затова продажбата им винаги означава отчуждение на имоти, в бъдеще с висока цена и значение. А от друга страна лишението на съкровището от доходите на тия имоти, които също така растат, означава отчуждение на средствата на бъдещите бюджети. Най-после трябва да се има предвид, че при сегашните условия, когато извънредните нужди са твърде големи и се повтарят, отчуждението на сегашен финансов актив се явява съвършено недостатъчно средство и при това еднократно. Нашата държава е допускала такива отчуждения само на маломерните държавни имоти, поради това че тяхното експлоатиране е стопански бездоходно. В по-раншни времена към това средство се е прибягвало често, но то почти никога не е давало достатъчни приходи. Практикувало се е и по съображения политически (секуларизацията).

Поради всичките тия причини най-често практикуваният начин за добиване на средства при извънредни нужди се явява обременение на бъдещето с погашение и олихвяване на средствата, които се вземат сега наведнъж и в нужния размер чрез публичния кредит. Неговото използване в сегашно време, противно на по-раншните епохи, е предимно за цели, свързани с мирното развитие на колективните тела. Затова и първоначалното отрицателно отнасяне към използването на публичния кредит е изоставено, понеже последното е поставено относно погашението и олихвяването под контрола на самите граждани чрез учрежденията на народовластието, а от друга страна по преимущество е насочено да създава стопански еквиваленти срещу заетите и употребените суми във вид на стопански предприятия, културни подобрения и в крайни само случаи за непроизводителни нужди, но които опират до запазването на самото колективно тяло. Успоредно с това благоприятстваше използването на публичния кредит условие се явява увеличението и поевтиняването на капиталите на свободното тържище. В каква форма, при каки обстоятелства, кога и в лицето на средствата на кого се използва публичният кредит са въпроси, които общо и шаблонно не могат да бъдат решени. Публичният кредит заедно с увеличението на съществуващите данъци или въвеждането на нови данъци, като се остави на страна отчуждаването на сегашен актив, чието значение е минимално, са главните начини за добиване на извънредни средства. И прибягването към единия или към другия зависи и от чисто политически условия.

Най-често обаче, поради твърде високия размер на нуждите, изключително прибягване към данъци или заеми се явява не само невъзможно, но и нецелесъобразно. Поради изключително консумативния си характер разходите през време на война се явяват свързани преди всичко с платежните сили на живущите поколения. Тяхното използуване може да стане само чрез данъци, както чрез увеличение на съществуващите, така и чрез въвеждане на нови. Но данъците изобщо разполагат с наличните богатства и производителни сили на нацията. Нейният най-активен стопански елемент - мъжкото население - се отклонява от производството и се обръща предимно в консуматор. Но заедно с това и голямата част от останалото население засилва момента на консумацията в своето стопанство. Резултатът от това се явява повдигането на цените срещу все повече намаляващото се богатство и производство, колкото повече се продължава войната. Разполагаемите стопански активи се намаляват и поскъпват. Затова първа необходимост се явява ограничението. Данъците допринасят в тая посока, защото ограничават личната консумация, а като създават тежини за масата данъкоплатци ограничават преди всичко самите управляващи в увеличенията, както във финансирането, така и в продължаването на войната. Без това ограничение самата държава в такива случаи се явява най-големия консуматор, който, излязъл из рамките на най-необходимото и неизбежното, засилва търсенето, а това означава повишение на цените.

Заемите влияят обратно на данъците. Те създават на тържището нови ценностни знаци (облигации, съкровищни бонове, книжни пари) които, колкото повече се умножават, толкова по-бързо подбиват собствената си цена (инфлация), не стесняват личната консумация и освобождават управляващите , както от бдителността на данъкоплатците, така и от грижите за борба с растящата мизерия в страната. Заемите през време на война са от друга страна всякога по-скъпи, защото числото на кредиторите е ограничено. Особено с отличават в това отношение доставчиците на държавата на нужното за войната. Мотиви за ограничение за това заемите не създават, а напротив по-скоро насърчения има в обратна посока: търсенето се засилва и цените растат. Скъпотията, която съпровожда войните, естествено, не се дължи изключително на заемите. Наред с тях в същата посока влияят спекулацията, монополистичните организации в производството и посредничеството, изчезването на капитали и други ценности и т. н. Заемите обаче в най-голяма степен освобождават управляващите от необходимостта да се ограничават и да икономисват. Затова по-често се прибягва към тях. Засилването на консумацията при това положение засилва и отегчава и социалните различия между населението, като специално облагодетелствува ония, които са в състояние да заемат на държаното съкровище.

Прибягването към данъци внася отрезвяване в тая атмосфера, а освен това осигурява за фиска онова, което той има право и възможност да събере и което при променили се условия мъчно може отново да се реализира. Положението на война създава специална психология - на патриотически настроения, която в голяма степен облекчава фиска в аргументите за увеличение на старите данъци или въвеждането на нови. Засегнати са от тях обикновено не всички, а най-често ония, чиито доходи или имотно състояние са увеличени от специалната военна конюнктура: доставчици, задържани вън от войската производители (милитаризирани и немилитаризирани) чужденци и т.н. След промяната на специалната обстановка същите тия обекти и лица вече не са така във властта на фиска: голяма част от капиталите и печалбите, които е могло да се обложат, са внесени в производството, друга е изконсумирана, а трета намира за полезно и необходимо да емигрира в странство. Към това трябва да се прибави, че след войните, докато да се внесе успокоение в народното стопанство и в борбите за евтиния, докато да се отстрани социалнополитическия елемент или най-малкото докато да се ослаби неговото влияние - защото в противен случай той непременно се отразява върху политическия и социалния строй. Така, поради новите условия, става невъзможно да се обложи онова, което естествено е необходимо да се обложи.

Предвид на това обаче, че нуждите в такива случаи са големи, те не могат да бъдат посрещнати само с приходи от данъците, защото с изключение на новоявилите се богатства и доходи, всичко останало е богатството на нацията, дотогава събрано, т. е. наличното богатство, което в продължителните войни само се обръща в известна част в консумативни фондове. А държавното стопанство се нуждае не само в много средства, но и в бързо доставени и разполагаеми средства. Такива могат да дадат заемите. Но прибягването изключително към тях увеличава ценностните знаци на тържището и намалява тяхната покупна стойност. Инфлационната практика създава общо смущение в народното стопанство, като намалява покупните способности на цялото вътрешно тържище, а специално понижава и в стопанско и в социално отношение ония, които получават на фиксираните доходи и безимотните (държавни, обществени и частни служители, надничари, трудещи се и т. н.) Инфлацията се отразява и върху бюджетите, като намалява покупната сила на приходите и предизвиква дефицитите.

Затова, както потвърждава и практиката на държавите през време на голямата война, държавното съкровище може да си осигури необходимите средства както със заеми, така и с данъци. Големите разходи налагат заемите, но пропуснатите моменти за облагане, особено на новоявилите се обекти (печалби от войната и т. н.), не могат да се създадат отново, а т4 засилват освен стопанските, но главно и социалните различия между гражданите. Затова своевременното увеличение на съществуващите данъци (подоходния и поимуществения) и въвеждането на нови данъци служи като естествено допълнение на заемната практика. Но над всичко това обаче стои ограничението на разходите, държавни и частни, и поддържане на производството, защото те са, които запазват ресурсите както на народното, така и на финансовото стопанство.

Слабите правителства прибягват най-често до публичния кредит и особено в ония му форми, които най-малко подлежат на контрол - летящите дългове е, книжните пари и т. н. По тоя начин способните да плащат по-големи данъци в даден момент се освобождават от това бреме за сметка на бъдещите поколения без разлика на имотно състояние и доходи. Непопулярните си акции слабите правителства финансират със заеми. Силните и демократическите правителства водят войните за сметка най-напред на увеличените и новите данъци. Последните достигат някъде размери, за каквито няма прецеденти в историята на данъците: в Англия данъкът от печалбите през време на войната (1918/19 г.) достигна 80% от облаганите печалби. Данъкоплатците се дирят и се намират мъчно, а заемодавците сами се явявате. Но затова пък са потребни популярността на правителството и издигнатото съзнание на гражданите за правилното разрешение на въпроса: заеми или данъци.

 

Препоръчваме ви