Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Особености на финансовото стопанство

Основни начала на финансовата наука

Особеностите на финансовото стопанство

Характерното за финансовата наука се заключава преди всичко в особеностите на нейния обект - финансовото стопанство. Тия особености се обрисуват по-релефно, когато се сравнява финансовото стопанство с частното.

Както едното, така и другото си служат с материални блага, резултат на стопанска дейност, и целят посрещането на нужди. Разликата на първо място състои в това, че нуждите, които цели да удовлетвори частното стопанство са личните потреби на човека, както за осигуряване физическото му съществуване, така и за осигуряване културното му издигане, когато нуждите, които цели да удовлетвори финансовото стопанство, са колективните потреби на нацията, на обществото.

Постигането на тия две различни цели обаче и в двата вида стопанство е поставено върху едно и същото начало - на икономията: с възможно по-малки разходи да се осигурят възможно по-големи, по-изобилни и по-сигурни резултати. Колкото количеството и естеството на потребите расте и се изменя, толкова повече се усложнява задачата на спазване началото на икономията, защото докато ограничението в личното (частното) стопанство може в това отношение да се яви сигурния установител на равновесието, във финансовото (публичното) стопанство тая роля остава в тежина на изразителя на общата (колективната) воля с всичките усложнения, които неговата организация и време на действие налагат. Докато изразителят на общата воля, носителят на всичката публично-правна власт е държавният глава (от 1500 г. до Френската революция) разликата в това отношение не е такава голяма: финансовото стопанство в най-честите случаи се управлява точно (в епохата на камералистите), или приблизително (във времената на автократизма) като частно стопанство. Частното стопанство на държавния глава се идентифицира с това на държавата и се управлява по правилата на едро частно стопанство. Излишъците предимно характеризират частното стопанство.

Между характерните отличия на финансовото стопанство трябва да се постави на първо място неговата големина. Наистина, много частни стопанства при днешната народно-стопанска система, а особено като се има пред очи развитието на неограничения капитализъм в Америка, надминават по големина много публични стопанства. Това обаче не е общо и повсеместно явление: посрещането на общите (колективните) нужди е винаги причина за по-голямо и главното винаги и постоянно уголемяващо се стопанство.

Естеството на благата (ценностите), които създава финансовото стопанство, е съвършено различно от онова на частното стопанство. Всеки разход в частното стопанство е построен върху изчислението на доходността (рентабилитета) от него. Вън от изравнението на разходите с приходите, които безусловно осигуряват излишъците, не е мислимо никаква частно-стопанска дейност. Резултатите от нея се оценяват изключително с тяхната разменна стойност. Благата, които създава финансовото стопанство нямат предимно разменна стойност и не могат да се измерят със средствата на обикновения частно-стопански живот. Сигурността и правото, които преди всичко създава едно финансово стопанство, са изключени из областта на частно-стопанската дейност. Това са блага, които може да създаде само финансовото стопанство, и ценности, които не се поддават на никаква частно-правна и частно-стопанска оценка. Народната просвета, народното здраве, насърчението и създаването на народни поминъци (занаяти, индустрия и пр.) са целили същност на финансовото стопанство. Всичко това заедно са предпоставки и условия за народното производство, но счетоводно тяхната разменна (тържищна) стойност при никакви условия и по никакъв начин не може да се изчисли. Какво струват тия блага на нацията, средно на отделния гражданин, като разход, това може да се установи, но в каква дейност се изразява ползата от тях изцяло или за всякого по отделно не е възможно да се установи. Особено такива са ценностите, които се създават с изразходвания или влагания на повече средства (капитали или ръчен труд чрез трудовата повинност), чиито ползи могат да се констатират постепенно или само след изтичане на време. Зле (т. е. с малки средства) и недостатъчно поставените просветно, съобщително пътно и др. дела се отразява върху бъдещата културна и стопанска способности на народните маси. Даже недостатъчното заплащане на администрацията се отразява върху качеството на работата й, като намалява нейната работоспособност и морал. Обяснението на всичко това се крие в обстоятелството че благата, които създава финансовото стопанство, са предимно от нематериално естество, когато частното стопанство създава изключително материални блага. Въпросът за продуктивите във финансовото стопанство затова е във връзка с общата оценка, която се дава на благата, които то създава, на количеството и качеството им, на по-голямата или по-малката им достъпност за населението 1 и на общата дейност на политическите фактори.

Сравнението обаче на разходите с приходите във финансово-стопанските предприятия, като железничното, минното, горското и др., не представлява препятствия, защото създаваните от тях блага имат своята тържищна оценка и чрез счетоводството могат, също както в частното стопанство, да се следят и установяват.

Финансовото стопанство в своята организация стои върху началото на принудата, която следва от естеството на самите публични тела. Безразлично е в случая дали тая принуда е неограничена (в държавите) или ограничена (в самоуправителните тела) или пък е производна чрез държавата (в конфедерациите и федерациите). Финансовото стопанство употребява два вида блага: или такива, които само създава (от предприятията) или такива, които събира от частното стопанство (берии и данъци). Исторически прегледано, ролята и значението на последните постоянно расте: дейността на финансовото стопанство в ново време е поставена предимно върху приходи добити от частните стопанства. В основата на разпределението на тия приходи стоят наредбите от публичен ред, каквито са преди всичко данъчните системи. Върху тяхното естество и характер влияят преди всичко политическите и социалните условия, а така също и силите на самите обществени групи. Най-съществените обаче моменти за броя, изобилието и вида на приходите са формите на производството, степента на народното благосъстояние и разпределението на националното  богатство. Както не са възможни данъчни системи, игнориращи   принципите на социалното развитие, така не са възможни такива, които игнорират обективните материални условия на социалното съжителство, защото и едните и другите не съответствуват на основата, върху която в даден момент е поставено, както самото общество, така и самото финансово стопанство. Никога във финансово отношение държавите не са могли да поставяте своите приходи в тежина из изключително на управляемите. Всяко третиране на масите без оглед към благосъстоянието им, както е било с облагодетелствуването на някои съсловия, класи или обществени групи, е довеждало до опропастяването на държавите и народите. Затова, както понякога в епохата на автократизма, така по общо правило и в епохата на демократическото управление, използването на принудата във финансовото  стопанство означава свързване интересите на фиска с тия на народното производство: не само да не се ограничават условията за народното благосъстояние, но и пряко да се подобряват, когато се взима от гражданите. Затова трябва да се има предвид, че финансовото стопанство е производно, т. е. то стои над частното, черпи от него и следователно неговата сила зависи от мощта и от източниците на частното стопанство. Просперитетът на финансовото стопанство е преди всичко в зависимост от просперитета на народното стопанство, защото главните му източници са доходите и имотността на частните стопанства. Това се потвърждава от историята на всички народи и времена.

Друга съществена особеност на финансовото стопанство се явява неговата дълготрайност, или както някъде е прието да се нарича, неговата вечност. Докато частното стопанство е свързано с възрастта на представителя му (индивидуалното), или със срока на съществуванието му (дружественото, кооперативното), финансовото е свързано с живота на публичните тела, който е неограничен и обхваща възрастта на много поколения. Това различие обаче трябва да се схваща правилно, защото много частни стопанства, и индивидуални, и дружествени, траят дълго време, като минават от поколения в поколения, както и много публични стопанства престават да съществуват, когато държавите, общините или окръжията се погълнат от други или се разделят между други публични тела - държави, окръзи и общини. Различието собствено се състои в това, че частното стопанство е свързано с личните нужди, които са дадени в определени от възрастта или от частното право времена и срокове, а публичното стопанство е дадено в условията и времената на организирания обществен живот с всичките промени, които внасят в него отношенията на силата, публичното право и съдбините на обществата.

Дълготрайността е условието за сравнително по-голямото и особено доверие към финансовото стопанство, понеже то чрез принудата разполага с платежните сили на сменяващите се поколения. Материалният израз на това особено и по-голямо доверие е публичният кредит, чрез който в ново време и днес финансовото стопанство извършва голяма част от работата си.

Що се отнася до оценката на благата, които създава финансовото стопанство, в отличие от тая на благата, които създава частното стопанство, тя не може да стане по правилата на търсенето и предлагането и на обикновеното изчисление на разноските по производството им. Първото нещо, което пречи в случая е, че единствено публичните тела могат да създават тия блага и следователно сравнение с частните стопанства не може да има, а второто нещо се заключава в техния нематериален характер. В частното стопанство в това отношение са меродавни тържищните цени и производствените разноски, във връзка с воденето на точно и правилно сметководство; тия разноски определят резултатите и чрез тях се измерват цените. Това е възможно в публичното стопанство само в областта на особените предприятия, когато се касае за конкретни материални услуги и ползи, които частните лица използват. В областта обаче на публичната дейност тая оценка е поставена върху общото начало на стопанската издръжливост, според размерите и качеството на стопанската мощ, т. е. не размера на използването, а размера на необходимото участие в създаване на тия блага, които единствено могат да дадат и трябва да дадат публичните тела.

Най-после, докато най-характерното за частното стопанство се явяват излишъците, за финансовото стопанство в това отношение е характерно равновесието. Установяване не само на временно, с всички средства постигнато, уравновесяване на приходите с разходите, а трайно органическо равновесие във връзка с усилване основите на народното благосъстояние и производство завършва особеностите на финансовото стопанство. Това се обяснява с обстоятелството, че то не е самоцел, като е частното стопанство, а е средство към целта: общото благополучие и сигурност. Нему са нужни толкова средства, иначе казано, прихода колкото това изискват поставените за осъществяване в дадено време цели.   Нуждите определяте необходимите приходи, а не обратното! Тая особеност често се формулира така: в частното стопанство разходите се определят според приходите, а във финансовото стопанство приходите се определят според разходите. Предаването на тая особеност на публичното стопанство в такъв афористичен вид не може да се счете за съвършено правилно, защото преди всичко и в това стопанство разходите не се определят без всякаква зависимост   от  това какви   приходи   могат  да се съберат.   Това обаче не оспорва, но потвърждава обстоятелството, че в публичното стопанство първият момент е това, което трябва да се направи и втори вече момент се явява въпросът - какво ще се направи. Частното стопанство винаги е ограничено от приходите, безразлично дали те са налице в тоя момент, или по силата на предвиждането и вида на предприятието ще последват в бъдеще време. Следователно и в случаите, когато се стопанства с кредита, пак приходите са първият момент. Ония частни стопанства, в които приходите не играят тая роля, съществуват за сметка на спечелените от по-рано или наследените богатства; в тях разходите се определят от наличността  и затова те са стопанства, или рентиерски, или явно  паразитни, без разходите да се явяват пръв определящ момент.

В публичното стопанство затова тая особеност се изразява в необходимостта на предвиждането, което наистина е съществен момент и в частните стопанства, но тук то е системно и е насочено да осигури постоянни и сигурни приходни източници, тежината на които да се понася от населението най-леко.

Накъсо казано, публичното стопанство е производно стопанство, построено върху началата на принудата, равновесието и предвиждането за посрещането на общи нужди.

 

Препоръчваме ви