Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Задачи и методи на финансовата наука

Основни начала на финансовата наука

Финансово-стопанските явления. Задачите и методите на финансовата наука. Мястото й сред другите науки.

Като систематическо изложение на началата, по които се ръководи и върши своята служба финансовото стопанство, финансовата наука се явява такава научна дисциплина, която въз основа на социалните отношения, на правните начала и интересите на политически организираните нации търси взаимоотношенията между това, което е извършено в миналото и онова, което се върши в сегашното. Творчеството във финансовото стопанство не е обусловено единствено от волята и желанието на управляващите, колкото в това отношение те и да са подготвени; нито така също то е обусловено единствено от наличността на веднъж за всякога установени начала, както става в техническите науки. С промените в социалните отношения, в правните начала и в интересите на политически организираните общества се променят както средствата, така и начините за действие във финансовото стопанство. Както няма постоянни правила, така също няма и постоянни за всички времена и общества рецепти.

Най-главният метод на финансовата наука на първо място се явява анализа на дадено положение, при което се е действувало или при което се действува, наблюдение и определяне проявата на участващите фактори и установяването на причинната връзка и взаимообусловеност между явленията.

Върху начините на събиране средства и специално върху начините и размерите на облагането оказват решително влияние формите и видовете на собствеността, начините и размерите на разпределението на националното богатство и на националния доход. Затова аналогиите и заимстванията в това отношение са ограничени, защото навсякъде и в различни времена тия условия са различни. От друга страна степента на проникването на гражданството с граждански добродетели, степента на издигането на управляващите в съзнанието, че те управляват в интереса на всичките управляеми, също така са абсолютно важни за формите и степените на проникване на финансовото стопанство в частните стопанства и в народното стопанство изобщо. Проникването на началата за право и справедливост в делото на управлението и специално на финансовото стопанство е подложено на големи препятствия и забавения предвид на специалните условия, които в дадено общество му се представят. Там дето управлението е в ръцете на една обществена класа, на едно съсловие или на една група, това се отразява както върху разпределението на публичните тежини, така също и върху степента на сигурността. В страните, на които едрите земевладелци или индустриалци, както и домопритежателите са господстващите обществени групи поотделно или заедно, там и характерът на данъчната система е друг - в тежина на неимащите, така, както когато не нацията, а бюрокрацията управлява, характерът на разпределението на данъчните тежини е по-друг отколкото, когато управлението е в ръцете на културно издигнатото мнозинство от гражданството. Съвременните данъчни системи, построени върху подоходното и поимотното облагане, както и върху данъка от наследствата, са резултат не само на финансова нужда и на чувството на финансова справедливост, но и на предварителни завоевания в системата на управлението, а именно на ликвидацията със съсловността, с класовото или групово господство. Един и същи данък, поради различната историческа и сегашна политическа, стопанска и социална обстановка не може да бъде еднакво и едновременно приложен в различни страни и естествено не може да даде еднакво задоволителни резултати. Това не означава пасуване обаче пред техническите и правни грешки, с които в едни страни се характеризира прилагането на въпросния данък.

Изучаването затова на финансово-стопанските явления на първо място изключва всякакви априористични положения и формули; то състои в изследването на историческото и действащото право от една страна и на стопанските и социалните отношения от друга страна. Само при еднакви условия в тия две посоки на общи действия съпоставянето на явленията из областта на финансите може да даде възможност да се разберат повтарящите се институти и начини на събиране и разходване на публичните средства. Винаги обаче трябва да се има предвид, че в такива случаи индивидуалността на националното финансово-правно и финансово-стопанско творчество не изчезва, защото върху него влияят конкретните отношения между управляващи а управляеми, т. е. начина на разделението на политическата власт и историческата приемственост между институтите. Тая е причината, дето заимстванията, аналогиите и априорните конструкции не са най-рационалния способ за установяване на закономерността във финансовите явления. Знанията ни за тях се ограничават в изучаването на фактите, в установяване на причините им, както и на онова, което пречи, за да се изчерпи въпроса за пълното знание вътрешната същност на институтите. Задачата на финансовата наука е да попълва своята съкровищница в тая посока.

Първата задача на финансовата наука затова е да се отграничи от финансовата политика, в която личното, индивидуалното и желаемото на управляващите стои на първо място, дето важи не изследването на онова, което е и което става, а на онова, което трябва да бъде.

Но понеже всичко това засега живота на народните мнозинства в течението на историческия процес, постоянно сменяващи се в лицето на следващите се едно друго поколения, издирването на органическите връзки между факторите на извършването открива основният момент в живота на обществата: да се осигури максимума от икономия на средства и енергия за съществуването на възможно по-големи маси. Финансовата политика на отделни лица, групи, класи, съсловия и т. н. може повече или по-малко да се приближава към тоя основен, обществен, политически и финансов момент, тя обаче си остава свързана със своята индивидуална особеност. Финансовата наука може само да констатира нейната пълна или частична, временна или продължителна проява, анализирайки естеството и произхода на финансово-стопанските явления, но тя не може да се идентифицира с него. Службата и оценката обаче, която от това гледище финансовата наука трябва да им определи и да им даде, е отношението им към основния момент в живота на обществата - максимум икономия на средства и енергия за съществуването на възможно по-големи маси. Тая задача на финансовата наука съставлява синтезата на нейните издирвания и констатация в същността и функциите на финансово-стопанските институти. Тя не само позволява, но и налага да се установяват положителните и отрицателните страни на така наречените преки и косвени данъци, да се определи мястото на данъците в редовния и извънредния бюджети, мястото на бериите между приходите изобщо и т. н. Финансовата наука не може да се отклони от изпълнението на тая си задача без да попадне в сферата на частното и временното, което се представлява от отделните лица и групи.

Обстоятелството, дето едни и същи социални групи, а още повече лица, поддържат в различни моменти нееднакви разбирания за същността на финансово-стопанските институти, е доказателство, че в дейността на групите няма нещо присъщо и иманентно, но има нещо активно и положително, което проявявайки се изобщо, влияе, в зависимост от времето, мястото и правната обстановка и върху финансово-стопанските явления.

Това влияние е преди всичко чисто политическо - то определя отношението между управляващи и управляеми и обусловя дейността на държавата. Финансово-стопанските явления са именно дейността на държавните и самоуправителните тела, т. е. на политическите организации. За това важи както мисълта на законодателя да създаде финансовия закон, така и волята на управляващия да приложи същия закон, но важат и общите условия в нещата, правото, психиката и интересите на хората, за да се разбере пълната същност на всяко финансово-стопанско явление.

Социалните тенденции във финансово-стопанските явления също така е лесно да се констатират, както е случая с квалифицираното облагане на едрото земевладение, със земите за спекулация, с облагането на имотното състояние (капитала), както е с посрещане на сравнително големите тежини на съвременната държава, като се намали, най-малко, облагането на консумацията, понеже то е, което компрометира . положението на мнозинството от гражданството. Най-после, както това правилно изтъква американският финансист Зелигман, всеки данък влияе върху социалните отношения и следователно финансово-стопанските явления още от тоя пръв момент носят отпечатъка на специалната интервенция върху тия отношения.

При тая сложност на страни и моменти във финансово-стопанските явления свеждането им до обикновени отношения на размяна, на консумация, на тържество на сила в политическо или социално отношение или на разпределение на финансовите тежини се явява неоправдателно, защото всичко това са или могат да бъдат моменти или страни на тия явления, а не самите те в своята цялост.

Либерално-атомистическото направление (Дц. Смит и неговите-последователи), изхождайки из основното си разбиране, че във всяко стопанско явление не е ли осигурено уравновесяването на взетото и даденото, на спечеленото и изгубеното, т. е. няма ли еквивалент, щом има взето - а във финансовото стопанство спрямо частните лица има преди всичко и най-много взимане – налице е консумацията. Затова според това схващане финансово-стопанските явления са консумация, защото издръжката на държавно-правните институти е изразходване на блага преди всичко и в най-голямото си количество добити по принудителен начин. Произвежда частното стопанство, а консумира публичното (финансовото). Това обаче схематизиране на финансово-стопанските явления не се оправдава от действителността. В разходите на публичното стопанство консумативният момент може да-бъде достатъчно подчертан и засилен, когато в тежина на публичните институти са поставени интересите на отделни лица и групи или когато те трябва да осигуряват съществуването на цели организации и да създават места, които да бъдат запазени на разположение на пасивните членове на обществото или още по-тясно на разположение на пасивните членове на дадена политическа организация. Иначе казано, консумативният момент може да бъде засилен чрез обременяване на политическите тела с издръжката на представителите на социалния и политическия - повече или по-малко изразен - паразитизъм.

Но политическите тела преди всичко и на първо място създават ценности. Тия ценности са услугите на гражданите, активната намеса на институциите в стопанския живот и в предупреждението и пресичането на правните, политическите и социалните конфликти; те са правото, редът, законността и политическата самостоятелност на нацията. Едни от тия ценности са общо достояние на всички, други са достъпни само срещу особено заплащане, обаче и едните и другите са налице, и те се създават от политическите тела, на първо място от държавата. Като реакция на либералното схващане се противопоставя затова схващането, че финансово-стопанските явления са такива на производството. Чрез тях държавата се конституира в трансформатор на едни ценности в други, произвеждайки по тоя начин блага от особен характер, каквито само тя може да произведе. И в това разбиране има много вярно: държавата създава ценности и блага, за което й е нужно да употреби други блага. Но тя не е само производител на блага, а произвеждайки такива, тя може по политически и социални причини да изложи населението на продължително изтощение и унищожение не само на материални, но и на морални ценности (във време на война, революция, господство на насилнически режими и др. п). Фактът, че произведените ценности и блага са предимно от друго естество и само от държавата създаваеми, изключва характеризирането на финансово-стопанските явления като такива само на производството. Ако такова широко разбиране за производството бъде приложено към всичките случаи, тогава разбирането на либералното направление, че финансово-стопанските явления са консумация, би трябвало да се счете за опровергано изцяло и във всички случаи, понеже държавата и самоуправителните тела, и когато само консумират, те все пак поддържат човешки живот - тоя на привилегированите лица, класи, съсловия или на представителите на политическия и социален паразитизъм. Това обаче не може да бъде прието.

Поради тия причини финансово-стопанските явления не са и размяна на блага - на ония, които се вземат от частните стопанства, срещу тия, които произвежда държавата, защото ползуването от последните при постепенно по-широкото прилагане на принципа на социалното предупреждение, социалната помощ и социалната политика, големи части от населението се изключват от размяната, понеже не се засягат от плащането, а вземат участие в ползуването. Ако се възрази пък, че тия части от населението участвуват в размяната със своите лични усилия, това би означавало, че финансовото стопанство не се явява размяна на блага, но че то разполага с блага и труд, което е съвършено вярно от фактическа страна. Разполагането с блага и труд обаче не е размяна, защото то може да става и за цели от абсолютно нематериално естество.

Разбирането на финансово-стопанските явления като кристализирани отношения на социалните групи, твърде много разпространено в партийните литератури, се аргументира с борбата на класите. То обаче на може да обясни финансово-стопанските явления, защото нито едно от тях както в миналото, така още по-малко в настоящето, се явява резултат от победата на една социална група над друга. „Самоограничението", което се внася като поправка на това схващане, е косвено указание за неговата погрешност, защото проявлението на личните и обществените добродетели изключва господството на груповите интереси. Самоограничението, проявлението на добродетелите и пр. от доказателства за участието в създаването на финансово-стопанските явления и на фактори вън и над груповите интереси. Те могат да се представляват от народния елит (интелигенцията), от държавата, от църквата, от обществени организации за култура и просвета и т. н. В никоя финансова институция кристализацията на пълното господство на интересите единствено на една обществена група не може да се констатира. Но груповите интереси и разбирания са един от реалните фактори, както при формирането, така и при функционирането на финансово-стопанските институции, значението и влиянието на които във всеки момент трябва да бъде изчерпателно установено.

Предвид неправилността и непълнотата на всички тия схващания, финансово-стопанските явления от някои автори се характеризират като такива за разпределение на обществените тежини. Интервенцията на държавата в добиването на средствата по тоя начин се издига като пръв момент в естеството на финансово-стопанските явления. Обаче тая интервенция не се изразява само и преди всичко в разпределението на тежините при добиването на необходимите средства. Размерът на средствата е съществен момент във финансовото стопанство. Но на първо място от него стоят нуждите, които подлежат на удовлетворение, а след това иде подборът, който държавата извършва с тях, за да определи подлежащите на удовлетворение в даден период от време. Нито възникването на общите нужди, нито подборът им се управлява от разпределението на обществените тежини, т. е. от това кой колко ще трябва да плаща.

Финансово-стопанските явления затова, за да се разбере тяхното естество, трябва да се обхващат с всичките им моменти стопански, политически и социални. Може един от тия моменти, в някои от тях и в известно време да се окаже с по-голямо значение; задача на финансовата наука е да определи размера на проявлението на тоя момент, да го обясни и да го постави във връзка с основното начало в живота на обществата - да се осигури максимум от икономия на средства и енергия за съществуването на възможно по-големи маси от населението. Това означава, че финансовата наука изследва и определя отношенията на държавата към финансово-стопанските явления преди всичко в целите, които те манифестират и на второ място в средствата, които те струват и които визират цялото народно стопанство. Финансово-стопанските явления са и консумация на създадени блага, и производство на нови ценности, и размяна - трансформация - на едни ценности в други, и разпределение на обществените тежини, и създаване на общи нужди и техния подбор. Но те са и изчезване на ценности и тържество на лични и групови интереси. Затова финансовата наука изучава финансовото творчество на държавата и на публично-правните тела изобщо, за да установи същността му и условията, при които и поради които то се извършва, а така също какво е неговото отношение към народното богатство и благосъстоянието на нацията.

Поради тия причини специалната задача на финансовата наука се явява определянето страните на всяко финансово-стопанско явление: политическа, социална и стопанска. Те се установяват както в зависимост от идеите и интересите, които са определящи при създаването му, така и от идеите и интересите, които обусловят неговото развитие и резултатите, които се получават от това. Както анализът, така и синтезът затова съпровождат и обусловят изучаването на финансово-стопанските явления. Финансовата наука не е нито изложение на абстрактни формули и положения за финансовото стопанство изобщо, безотносително неговия вид и историческата обстановка; тя не е и прагматическо изложение на елементите на финансово-стопанските явления, за обяснение техническите и правните особености на финансовите институции. Финансовата наука също не може да се разделя на описание прилагането на началата на финансовото знание и на изложение на тия начала на финансовото знание. Такова знание вън от фактическите обстановки, които историята и сегашното време дават, не съществува, защото един от главните моменти в създаването на финансово-стопанските явления са нуждите на мнозинствата, чието, както установяване, така и посрещане има в основата си волята на лица, интересите на лица и групи, и общото чувство за право и целесъобразност. Нейната обща задача се заключава в съвкупното установяване на причините за появяването, за развитието и за последиците от финансово-стопанските институции в зависимост от същността на политическите, социалните и стопанските условия, при които идеите и интересите се поставяте и осъществяват.

Мястото на финансовата наука е между стопанските и държавно-политическите науки, защото от една страна тя като стопанските науки се занимава със специална стопанска дейност, която, създавайки и употребявайки стопански блага, мери да удовлетвори потребности, заради които между другото тия стопански блага се създават, следователно има предвид стопанските условия, а от друга страна се занимава с правно-политическите и социалните отношения, които както със своята същност, така и със своите форми основно характеризират дейността на публичните тела. Затова най-непосредствено финансовата наука се допира до политическата икономия от една страна и до държавното право и административното право от друга страна. Докато с едната я свързва дейността по събирането и създаването на средствата, въпросите за формите и мотивите на институциите я свързват с другите две дисциплини. Без съдействието на тия две категории науки финансовата наука не може да направи никакви успехи, защото всяка финансова дейност е обусловена от политическата, социалната и стопанската организация във всеки конкретен момент. Мотивите на финансовите реформи и целите на данъците са дадени във формата и същността на политическата уредба и в целите, които се поставят на управлението, а значението и влиянието на данъците се изяснява от стопанските отношения, от величината и вътрешните особености на националния доход и националното богатство, от социалната структура на държавата.

В тази посока затова за финансово-научните издирвания са от първостепенно значение финансовата история, финансовата статистика и финансовото право. Докато финансовата история дава възможност да се установят фактите из областта на финансовия живот във връзка с времето и действащите в него фактори и отношения, и с това да обяснява вътрешната връзка между събитията и тяхната последователност и приемственост, финансовата статистика чрез цифри, в течението на времето, дава възможност да се завърши описанието на фактите, като се изразят те в най-трайни и най-лесно сравняеми и изучаеми изрази (в цифри). Неизбежността в изучаването на финансовото право се заключава в това, че чрез него се изнася оная обществена работа, която се заключава в законите, бюджетите, правилниците, наредбите, поясненията и др. Те са правно-задължителната основа на финансовия живот и затова изясняват както обсега на финансовата инициатива и творчество, така и начините за проявление на публичната принуда в голяма част от народния доход и от народното богатство. Финансовото право дава възможност да се изучи вътрешната структура на всека финансово-стопанска институция, както и непосредствените мотиви за тяхното оформяване в даден момент, при съответната обществена, стопанска и историческа обстановка.

 

Препоръчваме ви