Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Разходи > Видове разходи според естеството им

Основни начала на финансовата наука

Видове разходи според естеството им

В зависимост от  това дали средствата, с които разполага финансовото стопанство, се насочват за посрещане на собствените нужди на съответното публично тяло, или за  нуждите на други публични правни тела   имаме първото разделение  на разходите: разходи собствени нужди и разходи за нуждите на други публични тела.

Такива са разходите за нуждите на самоуправителните тела, когато сами нямат достатъчни приходи или когато им са наложени някои разходи, за които са необходими специални приходи. Такива са също разходите, които трябва да извършат наддържавните политически тела за сметка на постъпленията, които получават от средствата на държавите, каквито са конфедеративните и федеративните организации. Към тях се отнасят субвенциите и дотациите: субвенциите, когато по-горното тяло отпуска средства в полза на по-ниските съобразно с тяхната нужда, дотациите,   когато отпускането става без оглед и нуждата. Те са особено разпространени при слабо уредени общински и окръжни финанси, специално за посрещане на задължителните разходи. Тук се отнасят и котизациите, плащани в Обществото на народите. Германската република и по-рано империята, строи бюджетното си равновесие върху така наречените матрикуларни вноски.

Малко по-особено място в тоя ред на разходи заемат принудителните или договорните плащания в полза на чужди държави, каквито са трибутите, контрибуциите, репарациите и т. н., в основата на които стоят трайните политически отношения (политическата зависимост на трибутарните държави) или пък отношенията създадени от ликвидацията се една война, една експедиция, една окупация и т. н. Те са също плащания в полза на други държави, но за цели преходни и не толкова се подчертан финансов характер.

Второто разделение на разходите е разделението на редовни и извънредни. Това е много по-важно, защото със своето значение опира непосредствено до реда във финансовото стопанство, като поставя в непосредствена връзка разходите с разполагаемите и необходимите да се намерят за тяхното посрещане средства от една страна, а от друга ги класира според това дали те са трайна, редовно повтаряща се нужда в общата сума на разходвания, които финансовото стопанство трябва да прави.

Под редовни разходи се разбират ония, които почти в едни и същи или най-малкото в близко до точните си размери, трайно и правилно повтарящи се, съставляват част от ежегодно необходимото да се разходва. Много от разходите, които първоначално нямат тия особености, постепенно ги придобиват като се повтарят и най-после окончателно се установят като постоянни елементи в разходите на публичните тела.

Извънредни разходи са ония, които нямат качествата на редовните, явяват се инцидентно и еднократно, а в размерите си са често твърде значителни. Въпреки това обаче както опитът показва, много и от извънредните разходи често се повтарят. Това повтаряне може да не е през правилни периоди от време, но затова пък то става с една неумолимост и последователност. Такива са случаите на военните и морските разходи, когато се строят нови крепости и кораби, когато се превъоръжава армията и т. н.

Главната цел в разделението на разходите на редовни и извънредни е да се установи ред във финансовото стопанство: редовните разходи да се посрещат с редовни приходи, а извънредните разходи се извънредните приходи. Постоянството и периодичността, които по тоя начин се установяват в редовните разходи и приходи, определят ежегодната неизбежно необходима работа, която финансовото стопанство било непосредствено, било чрез частното стопанство (данъците), трябва безусловно и по предварително уреден начин да извърши.

Това обстоятелство, че и извънредни разходи могат да се повтарят, налага ония от тях, в които не може да има съмнение, че са от такова естество, от управлението на финансовото стопанство да се посрещат с приходи, които влизат в числото на редовните. Такава е практиката в германското имперско стопанство, според която от 1889 г. разходите се делят на три групи: редовни-постоянни, редовни-еднократни и извънредни, с цел да се приспособи посрещането на първите две групи с редовни приходи, а само последната група да остане за сметка на извънредните приходи. Това стремление обаче не се удава всякога да бъде осъществено в необходимите размери, защото предполага приспособимостта на редовните приходи към разходите от първите два вида, или иначе казано, предполага увеличението на редовните приходи. Това обаче не всякога е факт. Често тъкмо обратното се практикува: даже редовни разходи по естеството си се прехвърлят за сметка на извънредните разходи. А това в политическо отношение много често е твърде удобно, понеже облекчава както наличните данъкоплатци, така и самите управляващи. Изплащането със средства, които се събират за сметка на идните поколения (от заемите) или за сметка на намален държавен финансов актив (продажбата на имоти и инвентар) е твърде лесно практикуемо и удобно за възприемане.

Ад. Вагнер, поддържайки, че изобщо държавата, и като производствен фактор, и като културна и морална ценност, сама поставя разделението на разходите на редовни и извънредни във връзка с трайността на резултатите, добити от тях, било в трайността на ползите от влагането на капитали, било в настъпването на усилена продуктивна способност на публичното тяло, безразлично дали е това из областта на чистото управление или из областта на стопанството и социалните отношение. А извънредните разходи са ония, които се появяват непериодично, във вид на по-големи количества, нужни от време на време и които задминават пределите на даден финансов период. Те са често загуба на капитал (война, размирици, неурожаи, наводнения и др.) или начало на нови редовни приходи (железници и др.)

Трето едно разделение, което често се прави, е различаването на производителна и непроизводителни разходи.

Под производителни разходи обикновено разбират такива, които в резултат създават един стопански ефект - било с увеличението на движимото или недвижимото имущество на публичното тяло, било с увеличението производителността в народното стопанство. Л. Косса по-нататък специфицира това разделение, като различава непосредствено производителни разходи, ако се увеличава публичния имот, напр. с постройката на железница, и косвено производителни, ако се увеличава имота на частните лица или се повдига производствената способност на народното стопанство.

Под непроизводителни разходи се разбират ония, които не създават след себе си някой стопански ефект. И тук според Л. Косса следва да се различават два случая: когато извършените разходи не дават никакви резултати, а са преки лишения, каквито са контрибуциите, синекурите и т. н., и когато направените разходи не са достатъчно заменени от добитите резултати (така да се каже, относително непроизводителни разходи).

Това разделение обаче опира до оценката, която се дава на публичната дейност, следователно, до политиката и затова излиза из рамките на науката и правото.

Най-после трябва да се различават явни и скрити разходи. явните са тия, които са изцяло в тежина на публичното стопанство и са означени като такива, скритите, напротив, не са означени в бюджетите. Това се обяснява с факта, дето не всичката стойност на нужните за публичното стопанство блага се означава във ведомостите и бюджетите му. В своята същност това са натуралните и непосредствените повинности на гражданите, приношенията, помощите и подаръците, които дават частните лица, и почетните служби. Инцидентно и до сега тия скрити разходи съществуват и в по-широки размери: такива са така често практикуваните помощи на държавата и общините, за да се създаде някое обществено заведение, да се направи парк, да се построи болница и т. н., такива са подаръците в пари и недвижими имоти за  постройка на железници, водопроводи и т. н.   

Почетните служби, като участието по избор в управлението на държавата (в парламента), на общините (в общ. съвети) и на окръжията (в окръжните съвети), не са напълно заплатени с отпусканите пари за пребиваване и изхранване и затова съдържат в себе разходи, които обществото носи, но които не фигурират в бюджетите. Членовете на английската камара на общините пък до 1911 г. не са получавали никакви пари.

По-разпространени са скритите разходи в повинностите и на първо място каквато е военната, а след нея, у нас, и трудовата. Старопрактикуваните повинности, в смисъл да се доставят известно число ратници напълно въоръжени, облечени и екипирани, и за изхранването на които е длъжен бил да се грижи феодалният им господар, задължения да се доставят напълно годни за борба кораби в древна Елада и т. н. не съществуват. Но пълното незаплащане труда на войниците и на трудоваците, където службата е задължителна, е скрит разход на държавата. Такива са също личните разноски на доброволците във войската, когато е въведена задължителната военна служба, а е допуснато и доброволчеството и доброволците са длъжни сами да харчат за въоръжение, екипировка и издръжка. Скрити разходи за държавата са освен това и отпускането на места от общините за постройка на казарми, театри, образцови училища и стопанства, ремонтни депа и др., а така също понякога и самата постройка на сградите, необходими за това.

 

Препоръчваме ви