Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Разходи > Разходи на публичните тела

Основни начала на финансовата наука

Разходите на публичните тела

Обектът на финансовото стопанство е посрещането на общите, колективните нужди. Стопанската дейност на публичните тела има в основата си за причина потребностите, а по своята същност е съпоставяне и нареждане на тия потребности с наличните или създаваните блага, годни да послужат за посрещането им. В това отношение публичното стопанство не се отличава толкова от частното. Това различие е по-голямо, когато се вземат предвид особеностите на колективните нужди, от една страна, и подреждането и съпоставянето им със средствата, с които могат да се посрещнат и които са нужни за посрещането им, от друга страна.

Приоритетът на разходите пред приходите в публичното стопанство се изразява в специалния начин на поява и развитие на колективните потребности. Разбира се, грижите за набавяне на нужните средства не остават без значение при съпоставянето и подреждането на колективните потребности. Но в границите на онова, което частното стопанство от една страна и цялото народно стопанство от друга страна могат и са длъжни да понесат за издържането на финансовото стопанство, както начините, така и размерите на събирането се управляват от разходите, които посрещането на колективни потреби налагат. Затова и процесът на пораждането, определянето и подреждането на тия потребности е особено и главно много по-свободен от процеса на създаването на средствата, отколкото в частното стопанство. Там непосредственото чувствуване нуждата и пълната определеност  и известност  на средствата  тясно  свързват  разходите с приходите. В публичното обаче стопанство взаимнообусловеността на разходите с приходите не е построена върху непосредственото чувствуване, а върху общите и специалните оценки за полезността, за необходимостта и за законността на разходите. А тия три момента са изразите на общата воля на публичните тела, за които пък са меродавни публичният ред, правото, понятията за необходимото и неизбежното от гледището на общите интереси. Всичкото това засяга широките области на обществения живот и на нормите за право и ред, които ги уреждат. Особените процеси, които се извършват в тях, са причината за особената физиономия на обекта на публичното стопанство.

За нуждите на финансовото стопанство частните лица  са принудително задължени да отделят от своите средства и затова то не може да се занимава освен с посрещането на необходимото и неизбежното. Разходите следователно са в рамките на установеното нужно. Те са колективни, защото за тяхното удовлетворение се употребяват под единно ръководство и отговорност средства, които са общи. Онова пък, което тяхното употребление създава, е общодостъпно; то може да бъде използвано от всекиго. Неговата същност се състои в обезпечаване чрез  охрана, защита  и  чрез съдействие общите условия за посрещането на частните нужди, личното благополучие, културното и държавното съществувание.

В тая посока посрещането на колективните нужди може да създаде и непосредствени материални ценности, целта обаче не са те самите, а достигането на общите условия, при които посрещането на личните нужди ще може да се обезпечи. Публичното стопанство затова не може да бъде за някои лица или социални групи благодетел, нито за сметка на средствата, които то само непосредствено произвежда, нито за сметка на средствата, които то принудително събира. Нужното установено, което определя размера на разходите, е общо необходимото, което е признато за такова от правните и обществени органи, създадени по публично-правен ред или създали се от самия свободен обществен живот, за да изразяват общите разбирания и воля. Чувствуват, изказват и подреждат колективните нужди ония физически лица, които са поставени по силата на правния ред да представляват и да изразяват общата воля. Независимо от формите на управлението, независимо от отклоненията и злоупотребленията, които могат да станат, колективните потребности се изнасят и установяват от отделните лица. От една страна това са тия, които носят властта, управляващите, а от друга страна това са и ония, които съставляват публичното тяло и носят тежините за и на неговото съществуване, управляемите. Тия две групи освен в правно уредени отношения са и във фактически отношения, които с естеството си се отразяват върху процеса на установяването на колективните нужди. Само количественият момент не е единственият. Неговото значение се изразява в пространствената ширина на нуждата (за цялата страна, за голяма част от населението и т. н.), в еднообразността й за мнозинството и в трайността или повторяемостта й. Но за неизбежното й посрещане се  явява допълнителен определящ момент политическото надмощие, социалните и стопанските отношения между групите граждани, повечето или по-малкото обособление в тия отношения. Наред с тия условия фактори са и силните личности, творческата мисъл, международните заимствувания и задължения и най-после подражанието (модата).

Колективните потребности следователно не са нуждите на всички, живущи в политическото тяло, не са и само нуждите, които са възникнали вследствие на съвместното живеене. Участието на всички в живота на политическите тела се ръководи от техните разбирания и идеали за ред, за лично и обществено добро, за свобода, за благополучие и стопанско изобилие. Затова подборът на колективните нужди от тия, които общия (съвместния) живот създава се извършва поде тежината на следните два момента: 1. началото за необходимото и неизбежното за съществуванието на политическото тяло; и 2. началото за неизбежното и необходимото за политическото спокойствие. С това се обяснява обстоятелството, че с общи средства се посрещат разноските за политиката и за специфичното социално творчество на отделните обществени групи, които предоминират в политическо отношение в даден момент. И това е еднакво както в посоката на социалните опити и преврати, така и в посоката на политическата стабилност и консерватизъм. Колкото обаче тоя ред на установяване колективните потреби, т. е. разходите на публичните тела, повече укрепва господството на едни над другите, колкото чувството на общността е по-ограничено и колкото установените колективни потреби не се признават, не се чувствуват като общи и не се съзнава от масата на гражданите, че в тях се изразява общия интерес, толкова разходите са с повече подчертани индивидуални и групови особености, толкова те са по-малко колективни.

Факторите в това отношения са: политическите сили в държавата, учрежденията и културните институции и сили в страната. Политическите учреждения и сили, Държавния глава, Правителството, Парламента, политическите организации и партии, общественото мнение, държавното устройство и управление са едни от първите пионери в установяването на колективните потребности. Културните институции и сили, като научните организации, университетите и академиите, обществено-културният елит на страната (интелигенцията, интелигентските организации, каквито са различните временни или постоянни дружества, общества, лиги и т. н.) заедно се публичния печат (пресата), са големите фактори за изнасянето, изясняването и установяването на колективните потребности в политически организираните общества.

На по-рационалната и пропита със съзнанието на общите интереси работа на факторите от двете категории съответствува по-голямата и по-спокойна готовност на масата от данъкоплатците да жертвуват и да понасяте тежините на разходите.

Тая готовност има обаче своите материални предели, защото не може да се плаща, когато няма с какво. Това се отнася общо до въпроса за съотношението между народното и частното стопанство от една страна и финансовото стопанство от друга. В общите тия рамки готовността на гражданите да жертвуват и да понасят тежините на публичните разходи е толкова по-голяма и осигурена, колкото сътрудничеството между политическите фактори е по-тясно и непосредствено и колкото солидарността (или както предлага проф. Duguit - ('interdependence sociale) между обществените групи е по-силно култивирана. Защото общественият интерес се заключава в това да се създадат общи външни, обективни условия за живота, равни и еднакво достъпни за всички. Както културата, така и народното богатство общ фонд, за увеличението на който служи държавата, а така също тя е, която създава условията за еднакво достъпността на тоя общ фонд. Принципът на държавното съдействие по тоя начин замества дълго поддържания от политическия либерализъм принцип на държавното невмешателство, за да се установи трайната и неизбежната връзка между началата на свободата и на равенството (Вж. П. Новгородцев „Кризис правосознания". Превод на Ст. Христов. София, 1925 г.)

Съдействието обаче, което така характеризира дейността на държавата и затова във финансово отношение се изтъква на първо място състои не в посрещането на частни и групови нужди, а в посрещането на колективните нужди. Основният белег на всеки финансов разход е публичният интерес. Той може да се заключава както удовлетворението на съществуващите нужди, така и на такива, които щенастъпят или могат да настъпят в по-вече или по-малко близко бъдеще.

Осигуряването на обществения интерес се състои в намесването на публичната принуда в частните права и интереси, като се имат предвид гражданите като едно цяло и в задоволяване на такива нужди, които в мнозинството им ги обединяват.

 

Препоръчваме ви