Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Финансов одит от Kreston BulMar

ние предлагаме финансов одит на най-високо ниво

Одит > Библиотека > Предмет на финансовата наука

Основни начала на финансовата наука

Предмет на финансовата наука

Финансовата наука е учението за публичното стопанство. В изпълнение на своята служба и на особените си задачи публично-правните тела създават и събират стопански блага, които изразходват по установен ред и чрез упълномощени за това свои органи. Нуждите, които те посрещат, интересуват всички или част от гражданите, са следователно резултат на колективния живот, и се установяват като общи по приетия ред за взимане на общи решения и за дейност на публично-правните тела.

Затова публично или финансово стопанство има всякога там дето има общи (колективни) нужди и дето за това е предвидена самостоятелна (било абсолютна, било автономна) инициатива и самостоятелни начини за действие, опрени върху публичното право. Поради тая причина финансовата наука не се ограничава само с изучаването на държавното стопанство, а в нейната област влиза изучаването както стопанството на всички самоуправителни тела, така и това на конфедерациите и федерациите. Обект на финансовата наука затова са всичките видове публични стопанства, които съществуват действуват чрез публично-правна принуда, създават и консумират стопански блага по свое собствено право или по  упълномощение.

Всички публично-правни тела, колкото и да имат различни задачи и задължения, са проявления на колективния живот и затова имат работа с макар и различни, но все общи (колективни) нужди. Изучаването стопанската дейност затова на кое да е от тях се намира в непосредствена връзка с изучаването стопанската дейност и на другите. Докато самоуправителните тела се ограничават с ония колективни нужди, които носят върху си особеностите на местото, и заедно с това се явяват допълнение към дейността на държавата, за да се доближи тя непосредствено до отделните граждани, и в лицето на локалните нужди, държавните съюзи и федеративните държави засягат ония колективни нужди, които опират до нуждите на две или няколко държави за общата отбрана, международното представителство и участието във всемирната размяна. Всички те за своята дейност разполагат със стопански блага, които по силата на собственото право или по упълномощение добиват (произвеждат и събират), управляват и употребяват. Връзките, които са установени между тия публично-правни тела, определят и стопанските отношения между тях, още повече когато едни от тях добиват средства за своята дейност от другите (както е случая в конфедерациите и федерациите) или когато средствата на едни от тях са в правна зависимост от средствата на другите (както е случая с данъците на окръжията и общините).

Въпреки това обаче във финансовата наука централно място заема учението за стопанството на държавата, понеже тя от една страна е най-могъществената форма на организирания чрез публичното право колективен живот, а от друга страна се явява един от производствените фактори, като се вмесва в народно-стопанския живот, регулира и създава условия за производството и разпределението на благата. В процеса на подчинението външния, материалния мир и в уредбата на стопанската дейност заради възможни винаги по-големи резултати от това подчинение, държавата между всичките форми на социални организации заема първенствуващо положение. Възможната най-голяма активност навън, спрямо другите производствени фактори е свързана и обусловена от възможната по-съвършена вътрешна уредба, винаги все повече построявана върху началата на социалната защита и помощ и на социалното предупреждение. Стопанството на държавата затова се явява най-крупната инициатива за посрещане на колективните нужди. Заедно с него се издигат и стопанствата на другите публично-правни тела в зависимост от промените на тяхната дейност и правна организация.

Публичното, иначе наричано, финансовото стопанство е следователно публично-правната организирана дейност за създаване, управление и употребление на стопанските блага, нужни за посрещането на колективните потребности.

Финансово-стопански момент има във всяко държавно-политическо влияние; той е който държи най-непосредствената връзка между гражданите и публично-правните тела (на първо място държавата). Въпреки това обаче финансово-стопанският момент не стои почти никога на най-предно место, понеже като засега въпроса за средствата и преобръщането им чрез публично-правните тела в услуги, винаги е предшестван от правната уредба и общо-стопанските условия, при които средствата, както и възможността за преобръщането им в услуги могат да съществуват. Затова  финансово-стопанските явления се явяват, по преимущество, заключителен пункт, въпреки тяхната абсолютна важност и значение,  на  всека  обществено-политическа и народно-стопанска трансформация; те съставляват  част от организационно-охранителната функция  на политическите организации и затова засилването на тая функция чрез създаване или усъвършенствуване на социалната защита и помощ и на социалното предупреждение означава засилване на финансово-стопанския момент във всяко държавно-политическо  явление,  а което  е все едно,   поставяне на предно место в обществено-политическите явления финасово-стопанките промени. (Вж. П. Стоянов. Финансовата реформа и нейната същност в годишника на Свободния Университет за 1923 г. София 1924 г.).

От тук следва, че изучаването на публичното стопанство, както и на неговите средства и институти, има за задача да се ориентира върху характера на активността, която проявяват публично-правните тела. Промените, които проявяваната активност предизвиква във финансовото стопанство, се извършват сред съвкупност от народностопански, политически и социални условия. Затова в задачата на финансовата наука влиза и установяването на взаимната обусловеност между тях и финансово-стопанските институти.

Етимологически названието на финансовата наука следва от средновековната латинска дума financia, която от своя страна е образувана от finacio (finatio) и глагола finare (praestare). Financia е означавало първоначално изравнение на задължения, плащане, за да се погаси едно съществуващо задължение, а впоследствие плащане на всека сума (financia pecuniaria). Във френския език finance първоначално се употребява в смисъл на „une somme payée au roi pour aquérir une charge", a впоследствие всека сума, която се плаща на държавата било като данък, било като откуп от военната повинност. В немския език Finanz първоначално (в (VI в.) е означавало измама, хитрост и зли помисли; постепенно смисълът е приближавал до тоя във френския език, а в XVIII век (V. Justi) Finanz се употребява в смисъл на държавни приходи. В днешно време тоя термин се пренася и върху извършването на големите парични операции с помощта на кредита: първоначално в кредитирането на държавата, впоследствие в кредитирането изобщо на публично-правните тела, а днес „финансиране означава всяко по-крупно снабдяване с парични средства за по-трайни индустриални и др. производствени или спекулативни цели и т. п. От тук и „La haute fiance", под което се разбират крупните банкови учреждения, кои то дирижират парично-кредитното тържище и влияят върху общия стопански живот.

 

Препоръчваме ви